От древни векове насам е била нещо повече от местеща се маса вода, която се влива в морето. Тигър, Ефрат, Нил, Тибър, Дунав – люлки на всички значими цивилизации, пътища, свързващи народи и култури.
Хераклит е успял в две думи – „Панта рей“ – да обобщи всичко, което се случва през живота – вечно движение и промяна. И продължил – Никога не можеш да пресечеш два пъти една и съща река. Предполага се, че той е стигнал до тези заключения докато е стоял на брега й.
Реката – вечна и красива метафора за живота, промените, предизвикателствата и пътя. Приемайки пътуването по нея, ние приемаме новото, по-голямото и великото от нас – света в който живеем, взаимовръзките ни с живота и земята. По реката съзерцаваме, мислим, споделяме и променяме светогледа си. Там сме сами, но и с другите, с мислите и емоциите, които ни вълнуват. По нея, се учим как да преодоляваме незнанието и притесненията си, да се отваряме пред света и хората. Едновременно сме участници и набюдатели, преживяващи, получаващи и даващи.
Какви са целите на приключението?
Предвид философията за развитието на екипа, и конкретните потребности, дефинирани предварително, целите на пътешествието могат условно да бъдат разделени на индивидуални и екипни. Условно, защото живеем в свят на взаимодействие, в който индивидът е част от общност през по-голяма част от времето и неговото пътешествие през живота се определя от това взаимодействие.
Индивидуалните цели са свързани с осъзнаването, автентичността и погледа към себе си –, „Кой съм аз?”, „Къде е моето място в света?”, „Какво чувствам, откъде идва и как да го тълкувам?”. Какво е за мен реката и какво символизира?
Основен акцент, по време на пътуването е и метафората за Майсторството. Естеството на пътешествието е такова, че участниците ще се сблъскат за първи път с различни задачи, които изискват придобиването на определени умения – за гребане, опъване на палатки и организиране на лагер, приготвяне на храна в полеви условия, грижа за околната среда. Всичко това предполага стартирането на съвсем нови процеси на учене – като чирак, постъпил при майстора – занаятчия. Осмислянето на процесите при заучаването на елементарните, на пръв поглед практики е мост към осмислянето на цялостния подход към придобиване на нови умения и майсторство във всяка една сфера от живота – от абсолютно непознатото и непривичното, през придобиването на първоначални способности, „главозамайването”, „отрезвяването” от първите несполуки и трудности, хъса и желанието за овладяване на въпросните практики и постигане на удовлетворяващото изпълнение.
Екипните цели, са свързани най-вече с повишане нивото на познание за другтите и оттам- повишаване доверието между тях. Доверието е от ключовите, за добрия екип фактори. Само на база разбирателство, откритост и познаване на другите, в рамките на екипа може да се заформи истинска дискусия, насочена към идеи, предизвикателства и пътища за решаването им. В противен случай, въпреки привидната хармония, нещата обикновенно се въртят около личните цели и предпочитания на всеки. В различните активности по време на пътешствието, са заложени добра координация, комуникация и екипни задачи, които изискват вниманието, ентусиазма и уменията на всички от екипа.
Как ще се случи всичко – програмата
- Подготвителната седмица Всяко пътешествие си има своето начало. То не е в моментът, в който се качваме в колата, яхваме коня или просто стъпваме на пътя, а по-рано, когато осъзнаваме, че някъде там ни чака нещо непознато, едновременно привличащо и чуждо, уж постижимо, но дали? За участниците в „Автентичната река” този момент ще бъде през седмицата преди заминаването. Тогава те ще трябва да подготвят багажа, да организират и координират заминаването. Това е времето, през което притеснението, очакването, страховете и вълнението вземат конкретни форми и започват да се комуникират с другите, моментът, в който предизвикателството придобива форма и цялост. В този момент, ние ще поемем ролята на инструктури по екипировка и ще разкажем на учасниците какво да очакват и кои са необходимие им, за „оцеляването” неща.
2.Очи в очи – обикновенно в петък, но може и в събота.
Около 10:30, Река Янтра е за първи път на живо пред участниците.(използваме р. Янтра, за хора, недокоснали се до гребла, тъй като тя е спокойна, лесна за преминаване и със страхотни гледки по пътя) Каяците са строени, екипът е готов. Всеки си избира гребло, спасителна жилетка, започва, или по-скоро приключва формирането на екипажи. Време е за инструктажа. Как се гребе – принципи и тънкости, кой каква роля изпълнява в лодката, какви са командите, какво правим ако някой се обърне (рядко се случва и не е страшно.). Приключението е пред нас. То има форма, можем да го пипнем, усетим, да го видим и преживеем в мислите си. Това е ключовият момент между намерението и осъществяването. Моментът, в който първата лодка е със своя екипаж и се отделя от брега.
На личностово ниво това е моментът на осъзнаването. Сега, когато всичко е истинско, с форма, цвят, тежест и мирис, предизвикателството е реалност. Какво се случва с мен? Какво ме тревожи? Какво ми харесва и откъде е този приток на адреналин?
На ниво екип енергията се повишава, неуверените получават подкрепата на останалите, всички приемат общата цел, която засега е просто да започнат същинското пътешествие и да се пуснат „на вода”…
„Започва път от моя праг-
Безкраен, обграден с трева
Увлечен в неговия бяг аз ще трябва да вървя
Да тропам весело с пети
Догдето стигна друм голям
Събрал пътеки и мечти, а после накъде? Не знам.”
Дж.Р.Р. Толкин
Властелинът на пръстените
- По реката, ден първи, петък
Отново петък. Между 11:00 и 15:00 (часовете са приблизителни). Пътешествието вече е започнало. „Трудностите” на чирака са налице – Как беше това с въртенето на греблото? Кой управлява всъщност лодката? Ами ако се обърнем? Приключението не е лесно. Излизането от зоната на комфорт, в която всичко е ясно и винаги знаем какво да правим, е факт. След първите минути на объркване нещата започват да придобиват смисъл.
Греблото става по-управляемо, люлеенето на лодката придобива ритъм, чрез който се усеща реката, страхът постепенно отстъпва място на любопитството. Започва процесът на трансфомация. Малко по малко нещата започват да се получават. Греблата неуверено влизат в синхрон, погледът се отмества от водата към околността, несигурността и напрежението отстъпват пред любопитството. Мисълта „А, че то не било трудно!” се настанява все по-увстойчиво. За днес задачата по реката е изпълнена…почти. Идва ред и за последното водно предизвикателство за деня – акостирането на брега. Нов момент, в който преживяваме отново целият процес по усъвършенстване на практики – абсолютната необходимост да се направи, съчетано с усещането за липса на каквито и да е било умения. Слава богу идва инструктажа от ментор, наблюдение на това как другите го правят, мисловни упражнения, набиране на смелост, действие (успешно), гордост и удовлетвореност. Финал – отново успешен.
- Нови приключения, ден първи, петък, около 15:00 – 22:00ч.
Лодките са на брега, всички са живи, здрави, весели и доволни от преживяното. Отново сме в зоната на комфорт. Там обаче нищо ново не се учи, нищо не се преживява, а и сме насред природата – без храна, без подслон, без уют. Време е за действие. Трябва да се обособи лагер, да се опънат палатки, да се направи огнище, да се намерят дърва, да се сготви вечеря. Какво е рейка? А колче за палатка? Как се прави огнище и защо е необходимо толкова да се трудим? А спалният чувал? Кой ще направи салатата, кой ще нареже месото? Имаме вегетарианци! Кой и как ще се погрижи за тях? Цяла нова вселена, непознати неща. Лека полека, с малко помощ от екипа и менторите новото и непознато се опитомява, всичко влиза „в релси” и всички са доволни. Следва вечеря – споделяне на първи впечатления. Кой как го е докоснала реката, кой какво иска да си вземе като преживявания, емоции и мисли. Какво иска да направи по-добре утре и какво иска да остави днес на тази поляна. След това всеки се оттегля. Тишината на нощта, звездите, шумът на върбите около реката…идеалния фон за равносметка на деня.
| На личностово ниво е важно преживяването за справяне и триумф, при излизането на лодките от реката, последвано от осъзнаването, че това е само началото – „Работата не е свършила, комфорта на вечерта зависи от усилията ми и никой няма да свърши работата вместо мен.” Финалът на вечерта, предполагащ уединение пред или в палатката, е мощен катализатор на себерефлексия, съзерцание и осъзнаване като част от нещо по-голямо от ролите, които се играят в ежедневието. |  |
На екипно ниво акцентът е върху разпределението на задачите, спрямо уменията и желанията, взаимната подкрепа и евентуалното овладяване на индивидуали изблици на недоволство. Груповата кохезия ще бъде засилена от усещането за сигурност в създалата се общност, удовлетворението от свъшената работа по създаване, организиране и одухотворяване на лагера. Пикът в това отношение ще бъде споделянето на преживяванията от деня. Така всеки участник ще може да изкаже, разпознае и дефинира емоциите, мислите и идеите, хрумнали му по време на първият ден от гребането. |
„Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете,
пълни с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?”
Н. Вапцаров, Писмо
- Няма връщане – ден втори, събота – началото 7:30 – 10:00ч
Събота, ранна сутрин. Моментът на осъзнаване, че няма връщане назад. С двата крака сме в приключението, реката чака, ние не сме гости в хотел, а част от нещо велико и всеобхватно, което досега сме го слагали в клишето „природа”. Част сме от нещо друго, което пък сме слагали в клишето „екип”. Време е да разберем какво стои зад кавичките. Първо обаче всеки сяда на брега на реката и съзерцава. Докато не дойде време за екшъна:
Задачите:
Да се сгънат палатките – много по-неприятно упражнение от разгъването. Пущините всякаш са пораснали през нощта и сега не се побират в калъфите.
Да се направи закуска – като за първи ден задачата е лесна. Трябва само да се намерят провиизите, ножове, дъски за рязане, някъде, където да се сложи всичко, да се сметне колко сандвичи са необходими, да се предвидят вегетарианците….
Да се почисти – тук поне е …ясно? – Къде са чувалите? Кой ще дойде да събере с мен хартиите? Къде да сложа пълните чували? Трябва ли да събирам органичните отпадъци…
Да се подготвят каяците за тръгване – пренасяне, мъкнене, теглене…
И всичко това за време, защото реката чака. Зове. Вече е ден втори, време за „гордостта на новобранеца”…
На личностово ниво това е моментът, в който осъзнаваш, че нещата не са „цветя и рози”, но…това ти харесва. Ароматът на сутрешното кафе в канче, прмесен с пушек на бор или топола; идеята, че правиш закуска на другите, които сгъват твоята палатка и мъкнат твоя каяк.
На екипно ниво – За първи път се будим заедно. Разпределяме задачите – Кой какво може!? Кой какво иска!? Ще преодолея ли себе си за да отида там, където ме пращат? Вече не сме в офиса. Тук сме други. Общността ни се промени. Как ще го приема аз, как ще го приемат другите…
Направена е още една стъпка към екипното осъзнаване, една крачка към повишаване на екипната интелигентност.
- Няма връщане (реката) – ден втори, събота –10:00 – 15:00
…”Аз ли бе? Вече нямам тайни!” – В някакви вариации това се чува от всеки герой, преодолял първото си препятствие. Адреналинът бие в мозъка, почивката си казва своето, сънят е страхотен, утрото – прекрасно. Реката е на героите. Да ама не!:) Вторият ден крие в себе си предизвикателства, които връщат „Супермените” в позицията на новобранци, задачи, изискващи все по-майсторско управление на лодката, преминаване през „опасни” участъци, инструктажи, напътствия. – „Кой ще мине пръв?”, „Ще се справим ли?” – това са въпросите пред първия бързей (бързеят всъщност се преодолява със затворени очи и назад). Отново идват менторите, наблюдението, преодоляването на страха и успешния финал. Следва нова задача, покачваща нивото на майсторство. Въпреки новостите и трудностите започва да се прокрадва усещането за справяне, моментът, в който усилията започват да се възнаграждават. Но денят преваля и е време отново да се извадят каяците на суша.
| На личностово ниво това е моментът, в който всеки се люшка между самочувствието и несигурността – първите стъпки към овладяването на новите умения. Много е съществено усещането за справяне на финала на деня. | |
На екипно ниво акцентът е върху синхрона на отделните лодки при преминаването на препятствия и изпълнението на задачите. В лодките е важна подкрепата и синхрона. |
- Лагерът – ден втори, събота – 15:00 – 23:00ч
Всичко е така, както вчера, но не съвсем. Обстановката е друга, палатките са на друго място, а има и рожденник. Въпреки новостите, екипът има вече механизми за справяне, синергията е на по-високо ниво,групата е в „младоженската” фаза – всички са щастливи, че са с останалите. Палатките се опъват доста по-бързо, всичко става по-добре, отколкото вчера, настроението е приповдигнато. Следва рефлексия към отминалия ден, рожден ден и отново себерефлексия пред или в палатките.
| На личностово ниво контрастът между принадлежност по време на приготовленията и купона и себерефлексията пред палатката след това, би могъл да бъде ключов момент в разбирането и осъзнаването на мястото на индивида в света, който го заобикаля. | |
На екипно ниво акцентът е върху споделянето на празникът, усещането за постигнати цели и създаването на общност. |
„Казва се приятел пръв, Но защо е той такъв? Затова че пръв полита в огъня да те спaси, пръв, и без да се запита прав ли си или не си. Пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв ето – затова се казва, че приятелят е пръв!”
Валери Петров, Бяла Приказка
- Големият финал Ден трети , неделя– 7:30 – 14:00ч
Отново е 7:30 сутринта. Отново реката е обект на съзерцание. Как обаче се възприема тя, в сравнение с вчера и онзи ден? Как непознатото предизвикателство, несигурността, страхът, липсата на умения вече са преодоляни и отстъпват място на увереността и спокойствието.На личностово ниво третият ден има два етапа – първият е този на постигнатото майсторство и увереност в силите и възможностите, както и на по-високо ниво на самоосъзнаване. Реката вече е покорена, тя е фокуса на преживяването и преминато предизвикателство, повода за гордостта и за самочувствието, породени от тридневното приключение. Вторият ключов момент е навлизането в р. Дунав, която дава други перспективи, както и влизането в новото ниво на осъзнат мениджмънт дава- величаво е, плашещо е донякъде, но вече имаш механизмите, практиките и инструментите да се справиш.
И изведнъж, това, което вече сме възприели като даденост, нещото, което познаваме, справяме се с него, близко ни е и сме го възприели като светът, се среща с нещо ново, голямо и вълнуващо, като валс на Щраус. Усещането ли? Ще го споделим на финала, излезли на брега, преоблечени в сухи дрехи. След това идва раздялата с реката и приключението и поемане пътя към София.
На екипно ниво акцентът е върху споделянето след излизането от реката – кой какво е преживял, дали е видял по различен начин екипа, какви чувства са го връхлетяли и в кой момент. Това би дало нов тласък във взаимоотношенията на екипа, основан на съпреживяване, емпатия и усещането за цялост.
„Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.”
Джон Дън
Условия за провеждане на тренинга „Автентичната река”
Дата и място –Датата се уточнява допълнително, като се има предвид, че този тренинг може да се осъществи през някой уикенд. Има варианти за петък-неделя и събота-неделя. Мястото за провеждане на първи поход е р. Янтра. Начална точка – моста на Кольо Фичето при гр. Бяла. Крйна точка – р. Дунав.
- Екип и екипировка – Тренингът ще се проведе от екип на клуб за приключения „Бяла Звезда”, който ще осигури техническата част и безопасността на участниците. Освен тях, в екипа фасилитатори ще се хора от екипа на Make my team, които ще се грижат за достигането на целите и фасилитацията на екипните процеси. Екипировката, необходима за приключението – каяци, спасителни жилетки, палатки, полева посуда и др. Ще бъдат подсигурени от клуб „Бяла Звезда”. Тяхно задължение е и осигуряване на храна и вода за целия период. Участниците ще подсигурят за себе си спални чували, шалтета, удобни и подходящи дрехи и обувки.
- Участници – тренингът е предназначен за екипи до 20-30 човека, максимум, като в рамките на тези хора, може да има няколко екипа, от една и съща компания.
Финансови условия:
Таксата за провеждане на пътешествие „Автентичната река” се формира на база две основни пера и включва:
І. Персоналът, решенията и успехът ЕООД
- Осъществяване на срещи с мениджмънта на компанията, с цел пълно разбиране и навлизане в същността и целите на „Автентичната река” в конкретния случай;
- Дискусии и самостоятелна работа по детайлизирането и прецизирането на идейния проект;
- Разработване и реализация на идеен проект, цялостна концепция и оперативен план, отговарящи на потребностите на проекта.
- Разработване и осъществяване на активности преди и по време на пътешествието;
- Консултации на екипа, който ще участва относно различни детайли – материално –технически, идейни и др;
- Участие в създаването и осъществяването на предварителната среща с участниците в пътешествието.
- Фасилитиране на груповите процеси по време на пътешествието, водене и активно участие във всички активности по време на пътешествието, както и помощ при изпълнение на задачите от страна на участниците и другите фасилитатори и водачи.
- Осигуряване разходите по транспорт, храна, престой и възнаграждение на фасилитаторите;
ІІ. клуб за приключения „Бяла Звезда”:
- Осигуряване на необходимите за пътешествието:
– Лодки, гребла, предпазни жилетки;
– Палатки, шатра, маси, столове, посуда и прибори за готвене;
– Храна и вода (това е примерен списък, който може да бъде променя, според желанията на участниците):
Петък: По време на гребането: фъстъци, бисквитки, вафли, солети. Вечеря:
– Провизии за два вида салати, възможност да се свари зеленчукова супа, пържоли и наденици за скара, картофи и лук за запичане във фолио, зеленчуци за скара.
Събота:
– Закуска и сандвичи за обяд: Хляб. Разнообразни меса и сирена, неща за мазане. Маслини, зеленчуци. Сладко и мед.
– По време на гребането: фъстъци, бисквитки, вафли, солети.
– Вечеря:
– Възможност за приготвяне на боб чорба. Асортимент от меса и пресни наденици. Зеленчуци за скара. Зеленчуци за два вида салата. Възможност за приготвяне на неща във фолио – например сирена във фолио на жар, задушени зеленчуци във фолио.
–
Неделя:
– Закуска: Хляб, разнообразни меса и сирена, неща за мазане. Маслини, зеленчуци. Сладко и мед.
– По време на гребането: фъстъци, бисквитки, вафли, солети.
Минерална вода за трите дни.
- Осигуряване на до петима квалифицирани водачи, които ще осигуряват максимална сигурност и ще участват в предвидените активности.
