Сплотяване и доверието
Здравейте, днес продължаваме да нищим тъкънта на сплотяването – една от най-спряганите цели в тиймбилдинга и екипните тренинги. Миналият път поговорихме за връзката между целите и сплотяването: http://makemyteam.eu/сплотяване-и-цели/
Днес ще разгледаме дали целите стигат за постигане на това митично, екипно свойство.Да започнем от тенденцията, през последните двадесет години, в които целите излизаха на все по-преден план, когато се коментира ефективността на организацията, екипът, служителя и човекът. В днешно време всеки говори за цели и те са издигнати едва ли не на пиадестал, що се онася до успешния бизнес и успешните хора. Индивидуалните цели няма да коментираме. Затова има професии като „Коуч”, които би трябвало да се занимават с това. За екипната ефективност, поне според нас, целите са много важно, но не и единствено условие. Защо?
Представете си, че сте в екип от около десет човека. Този екип има ясно дефинирана цел –да подпомогне избирането на независим, общински представител, в общинския съвет на гр. Богатград. Целта ясна ли е? Измерима ли е? Съществена ли е за протагониста, екипа и обществото – според нас – да. Имаме ли план за действие? Етествено. Имаме ли ресурси? – да кажем, че се намират. Екипът има ли мотивация от целтта – да. Всеки ще каже, че е там, защото вярва в кандидата и иска промяна на местно ниво. Всичко ли е ясно? Не.
Днес ще разгледаме дали целите стигат за постигане на това митично, екипно свойство.Да започнем от тенденцията, през последните двадесет години, в които целите излизаха на все по-преден план, когато се коментира ефективността на организацията, екипът, служителя и човекът. В днешно време всеки говори за цели и те са издигнати едва ли не на пиадестал, що се онася до успешния бизнес и успешните хора. Индивидуалните цели няма да коментираме. Затова има професии като „Коуч”, които би трябвало да се занимават с това. За екипната ефективност, поне според нас, целите са много важно, но не и единствено условие. Защо?
Представете си, че сте в екип от около десет човека. Този екип има ясно дефинирана цел –да подпомогне избирането на независим, общински представител, в общинския съвет на гр. Богатград. Целта ясна ли е? Измерима ли е? Съществена ли е за протагониста, екипа и обществото – според нас – да. Имаме ли план за действие? Етествено. Имаме ли ресурси? – да кажем, че се намират. Екипът има ли мотивация от целтта – да. Всеки ще каже, че е там, защото вярва в кандидата и иска промяна на местно ниво. Всичко ли е ясно? Не.
Защо хората са там? Не екипът, а индивидуалните му членове. Тоест каква е целта и мотивацията на всеки един? Защо е важен този въпрос – защото много мениджъри не правят разлика между екипната мотивация и тази на членовете му. Тези ръководители вярват в „монотеистичността” на мотивационните фактори и че само един фактор е доминиращ, независимо времето, което минава и ситуациите, в която попадаме. Друго последствие от тази „монотеистичност” е убеждението, че само един мотив движи Човекът, да се стреми към нещо.Оттук е близо извода, че всички в екипа, са хомогенна маса, с една цел и идентични, движещи мотиви за постигането й.
С други думи, щом всички от екипа са изразили общите си пресечни точки в мотивите да участват в този предизборен щаб, значи всичко е в синхрон.И това убеждение крепи екипа месец, два…След което започват да се появяват наченки на поведение тип „орел, рак и щука”,в което с течение на времето не само се усилват, а стават основна тема на оперативките или пък, се замитат под килима. Все пак важното е да сме единни и да няма конфронтации, нали? Така е. Но в дългосрочен план, тази изкуствена хармония, носи след себе си огромни проблеми.
Нека извадим няколко героя от нашия хипотетичен предизборен щаб на общинския съветник, да го наречем Господин Съветников.
С други думи, щом всички от екипа са изразили общите си пресечни точки в мотивите да участват в този предизборен щаб, значи всичко е в синхрон.И това убеждение крепи екипа месец, два…След което започват да се появяват наченки на поведение тип „орел, рак и щука”,в което с течение на времето не само се усилват, а стават основна тема на оперативките или пък, се замитат под килима. Все пак важното е да сме единни и да няма конфронтации, нали? Така е. Но в дългосрочен план, тази изкуствена хармония, носи след себе си огромни проблеми.
Нека извадим няколко героя от нашия хипотетичен предизборен щаб на общинския съветник, да го наречем Господин Съветников.
Първият нека да е Георги Медногласников – към тридестте, завършил Политология и Журналистика. Пише статии в няколко местни вестника и сайта, води собствен блог и става все по-канен, в медиите анализатор на политически и партийни събития. Отличава се с гражданска активност и ясно дефинирани политически ценности, в синхрон с тези на кандидата. Близък на Господин Съветников, от много време насам. За съжаление финансово е зависим от родители, тъй като още не може да осребри позициите си.
Вторият – Минка ДеСарова – дъщеря на известния в миналото, Ченгю ДеСаров, настотящ бизесмен. Минка, освен че притежава разнообазни качества в организационните и координационни процеси, храни неприязън към миналото на баща си и партията му, въпреки, че това не й е попречило да се възползва от облагите, които то й е носило. Сега е в щаба на политически противник на „бащината” партия.
Третият – баба Йоца Тънкоплетова. Баба Ви Йоца е на 77 години, реститутка, с пълния набор от акъл, интелигентност, кокетност и неустоим апетит към клюки. А как плете интриги само! Животът й минава в философски и политически разговори, а със сърцето си е против „другите, които ни ограбиха”. Затова, а и от желание да „е в джаза”, се е включила в предизборната кампания на Съветников.
Четвъртият – Одисей Летелников, е момък на деветнадесет години, който е изълнен с чиста вяра и стремеж да участва в изграждането на по-добър живот и ред. Досега животът му е минал в усилия да стигне високата летва, сложена от родителите му. Апогей на тези усилия е приемането на Одисей в Харвард, с пълна стипендия. Летелников, отъркал се вече в английската демокрация, се приема като носител на нови, радикални идеи, които гори от нетърпение да ги приложи на българска земя.
Петият – Попивко Папкин е местният пияница-интелигент. Негова сила са неформалните контакти в места като хоремага, пред магазина за бира и безалкохолни, както и във Фейсбук, където той е цар. Има стотици последователи, които го подкрепят и възхваляват острите му дописки. Приемат безерезрвно всичко, което Папкин ниже по страниците на знайни и незнайни хора, дръзнали да му противоречат. Всичко щеше да е наред, ако Попивко нямаше любов към чашката, скандалите и заемите.
Шестият, последен, е Бичо Бичето. Все пак всеки щаб има своите „мокри поръчки”, а някой трябва да ги изпълнява. Бичо е странна комбинация между първобитен, напращял от здраве и сила, гамен и народен мъдрец. Незнайно за никого как, у Бичо някак си, някога се е формирал интерес към всичко написано и оттогава не само, че поглъща по книга на две седмици, ами даже и мисли върху прочетенето. Това, в комбинация с факта, че го е отгледала баба му – стара Веща жена от околността….абе странна работа.
Всеки един от тях в голяма или в изключителна степен, наистина е обвързан с каузата на Господин Съветников. Всеки от тях е наясно със своята роля или казано по друг начин – със своята цел, като част от екипа. Значи трябва да са сплотени. Дали? Дали пък няма и други фактори, други цели и стремежи, които да се включат в бимбалото, наречено сплотяване и оттам да влияят върху мотивацията и работата на екпа? Вие как мислите?
Ще продължим следващият път с опит за анализ на личните цели, както и на връзката между сплотяване и доверие. През това време ще сме открити за всякакви коментари и въпроси по темата.
Вторият – Минка ДеСарова – дъщеря на известния в миналото, Ченгю ДеСаров, настотящ бизесмен. Минка, освен че притежава разнообазни качества в организационните и координационни процеси, храни неприязън към миналото на баща си и партията му, въпреки, че това не й е попречило да се възползва от облагите, които то й е носило. Сега е в щаба на политически противник на „бащината” партия.
Третият – баба Йоца Тънкоплетова. Баба Ви Йоца е на 77 години, реститутка, с пълния набор от акъл, интелигентност, кокетност и неустоим апетит към клюки. А как плете интриги само! Животът й минава в философски и политически разговори, а със сърцето си е против „другите, които ни ограбиха”. Затова, а и от желание да „е в джаза”, се е включила в предизборната кампания на Съветников.
Четвъртият – Одисей Летелников, е момък на деветнадесет години, който е изълнен с чиста вяра и стремеж да участва в изграждането на по-добър живот и ред. Досега животът му е минал в усилия да стигне високата летва, сложена от родителите му. Апогей на тези усилия е приемането на Одисей в Харвард, с пълна стипендия. Летелников, отъркал се вече в английската демокрация, се приема като носител на нови, радикални идеи, които гори от нетърпение да ги приложи на българска земя.
Петият – Попивко Папкин е местният пияница-интелигент. Негова сила са неформалните контакти в места като хоремага, пред магазина за бира и безалкохолни, както и във Фейсбук, където той е цар. Има стотици последователи, които го подкрепят и възхваляват острите му дописки. Приемат безерезрвно всичко, което Папкин ниже по страниците на знайни и незнайни хора, дръзнали да му противоречат. Всичко щеше да е наред, ако Попивко нямаше любов към чашката, скандалите и заемите.
Шестият, последен, е Бичо Бичето. Все пак всеки щаб има своите „мокри поръчки”, а някой трябва да ги изпълнява. Бичо е странна комбинация между първобитен, напращял от здраве и сила, гамен и народен мъдрец. Незнайно за никого как, у Бичо някак си, някога се е формирал интерес към всичко написано и оттогава не само, че поглъща по книга на две седмици, ами даже и мисли върху прочетенето. Това, в комбинация с факта, че го е отгледала баба му – стара Веща жена от околността….абе странна работа.
Всеки един от тях в голяма или в изключителна степен, наистина е обвързан с каузата на Господин Съветников. Всеки от тях е наясно със своята роля или казано по друг начин – със своята цел, като част от екипа. Значи трябва да са сплотени. Дали? Дали пък няма и други фактори, други цели и стремежи, които да се включат в бимбалото, наречено сплотяване и оттам да влияят върху мотивацията и работата на екпа? Вие как мислите?
Ще продължим следващият път с опит за анализ на личните цели, както и на връзката между сплотяване и доверие. През това време ще сме открити за всякакви коментари и въпроси по темата.
